Много сме млади – едва ли е грях.
Уж сме големи, а деца сме, все пак.
Не че не искаме да бъдем добри,
но колко е трудно и колко боли!

Много сме млади – това не е грях.
Питаме, искаме: „да бъдем във час”,
Често са дръзки наш’те мечти,
но влизаме смело и в своите борби.

Припев:
Светлата наша мечта
сбъдва се ръка във ръка.
Щом заедно по пътя вървим,
няма как да не победим!

Носиме още от предния век
едно име свято, едно име с чест:
Златаров е който повярва във нас,
Златаров е който ни дава кураж.

Да влизаме храбро във честни борби,
да следваме само чисти мечти,
да имаме Чело пред трудни беди,
да бъдеме смели, дори да боли…

Припев:
Светлата наша мечта
сбъдва се ръка във ръка.
Щом заедно по пътя вървим,
няма как да не победим!